Зам.-министър Деница Сачева: Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има
Публикуване позиция на заместник-министъра на образованието Деница Саечва за Стратегията за детето (2019-2030). Позицията ѝ бе споделена в профила ѝ във фейсбук.
Стратегия за лишаване на деца няма и няма да има. Няма конспирации, няма разбиране " ювенална юстиция ", няма държавна търговия с органи. Стратегията не е създадена с непознато финансиране и впрочем. Моля горещо, родителите да не имат вяра на такива дезинформации.
Не е правилно, че в документа не се загатват думите „ родител “ и „ семейство “. Родител се загатва 75 пъти. Семейство или фамилии - 57 пъти.
Предишната Стратегия действаше в интервала 2008-2018 година и според Закона за протекция на детето трябваше да има нов документ за идващия интервал. Той е необходим, с цел да се възнамеряват промени в системите на опазването на здравето, обществената политика, образованието и правораздаването, тъй че да се поддържат децата, а не да се унищожават фамилиите. Стратегията се написа за промени в системите, а не за промени в фамилиите.
Стратегията е спряна, не тъй като е рискова, а тъй като по нея няма публичен консенсус. Благосъстоянието на децата е обща идея на всички и по тази тематика не би трябвало да има разломи, а непрестанен разговор.
Държавата би трябвало да поддържа фамилиите, само че и да обезпечи отбрана на децата, които не се раждат с шанса да имат виновни родители.
Правата на детето би трябвало да бъдат предпазени. Какво честваме всички на 1 юни, в случай че не признаваме, че детето има права?
Никой не заплашва дамите и мъжете, които отглеждат децата си с обич, внимание и отговорност.
Но измежду нас живеят и деца, чиито биографии звучат по този начин: Атанас - 9-годишен, родители скитници, с 4 братя и сестри. Пенко и Данко - живеят в мазе, без тоалетна и вода, Златко - татко незнаен, майка умряла, Чавдар - 5 клас, 7 каузи за обири и обир, Радко - зарязан от майка си на 8 година, татко умрял. Осиновен и разсиновен.
Чия грижа са тези деца? И имаме ли право да ги изостави и страната?
Да се насажда съмнение към всички, които работят с хора, е пагубно за обществото. Не можем да разрушавам престижа на лекари, учители, обществени служащи. Ако има съмнение, би трябвало да подобряваме системите, потенциала на работещите в тях, изискванията им на труд, само че не и да ги сатанизираме. Това ще ни унищожи страната, а не несъществуващите чудовища и непознатите въздействия.
За страдание, във всяка предизборна акция се намират хора, които употребяват злоупотребата със боязън, с цел да черпят политически дивиденти. Правителството чува ирационалните страхове и терзания на хората и реагира с схващане, само че няма да прояви схващане към целенасочени и проведени акции за дезинформация, целящи само ескалация на напрежение.
Необходим е диалог за това, какво да създадем за децата и фамилиите в идващите 10 години, с цел да имаме разцвет и богатство. Но, диалог, учреден на рационални причини. Искаме да пазим фамилията и децата, само че съхранението става с разсъдък.
Прекалената страст унищожава.
Стратегия за лишаване на деца няма и няма да има. Няма конспирации, няма разбиране " ювенална юстиция ", няма държавна търговия с органи. Стратегията не е създадена с непознато финансиране и впрочем. Моля горещо, родителите да не имат вяра на такива дезинформации.
Не е правилно, че в документа не се загатват думите „ родител “ и „ семейство “. Родител се загатва 75 пъти. Семейство или фамилии - 57 пъти.
Предишната Стратегия действаше в интервала 2008-2018 година и според Закона за протекция на детето трябваше да има нов документ за идващия интервал. Той е необходим, с цел да се възнамеряват промени в системите на опазването на здравето, обществената политика, образованието и правораздаването, тъй че да се поддържат децата, а не да се унищожават фамилиите. Стратегията се написа за промени в системите, а не за промени в фамилиите.
Стратегията е спряна, не тъй като е рискова, а тъй като по нея няма публичен консенсус. Благосъстоянието на децата е обща идея на всички и по тази тематика не би трябвало да има разломи, а непрестанен разговор.
Държавата би трябвало да поддържа фамилиите, само че и да обезпечи отбрана на децата, които не се раждат с шанса да имат виновни родители.
Правата на детето би трябвало да бъдат предпазени. Какво честваме всички на 1 юни, в случай че не признаваме, че детето има права?
Никой не заплашва дамите и мъжете, които отглеждат децата си с обич, внимание и отговорност.
Но измежду нас живеят и деца, чиито биографии звучат по този начин: Атанас - 9-годишен, родители скитници, с 4 братя и сестри. Пенко и Данко - живеят в мазе, без тоалетна и вода, Златко - татко незнаен, майка умряла, Чавдар - 5 клас, 7 каузи за обири и обир, Радко - зарязан от майка си на 8 година, татко умрял. Осиновен и разсиновен.
Чия грижа са тези деца? И имаме ли право да ги изостави и страната?
Да се насажда съмнение към всички, които работят с хора, е пагубно за обществото. Не можем да разрушавам престижа на лекари, учители, обществени служащи. Ако има съмнение, би трябвало да подобряваме системите, потенциала на работещите в тях, изискванията им на труд, само че не и да ги сатанизираме. Това ще ни унищожи страната, а не несъществуващите чудовища и непознатите въздействия.
За страдание, във всяка предизборна акция се намират хора, които употребяват злоупотребата със боязън, с цел да черпят политически дивиденти. Правителството чува ирационалните страхове и терзания на хората и реагира с схващане, само че няма да прояви схващане към целенасочени и проведени акции за дезинформация, целящи само ескалация на напрежение.
Необходим е диалог за това, какво да създадем за децата и фамилиите в идващите 10 години, с цел да имаме разцвет и богатство. Но, диалог, учреден на рационални причини. Искаме да пазим фамилията и децата, само че съхранението става с разсъдък.
Прекалената страст унищожава.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ